Или приказка, написана в чест на една друга Ева, която като нищо може да се окаже същата!
Вятърът полюшваше тревата, която блестеше, ярко зелена под лъчите на сутрешното слънце. Всеки път, когато стръковете полягаха встрани, откриваха нещо черно, скрито между тях.
Ако човек приближеше внимателно, без да вдига излишен шум, щеше да открие, че това е малък тумбест котарак, заспал блажено в мекото си растително легло. Той спеше усилено, невъзмутимо, с умение и явно задоволство.
У наблюдаващия би възникнал съвсем уместният въпрос, какво причинява движението на въздуха: вятърът или завидното хъркане на дебеличкия котарак. Вероятно правилният отговор би бил и двете!
И тъй котаракът спеше и не искаше и да знае за нещо друго. Около него бяха разпръснати останките от пищното угощение, което той наричаше обяд. Това беше един много щастлив котарак. При това по никакъв начин не можеше да се нарече обикновен котарак, поне не и в негово присъствие!
Доста симпатичен по природа, той все пак страдаше от прекалена самомнителност, караща го да вярва, че той е най-невероятният от всички невероятни, единствен по рода си, надарен със сила, ум и красота, котарак за чудо и приказ. Дали това бе така, не зная. Може и да беше прав. Но в едно съм сигурна и то е, че това бе един много нахален котарак, макар и симпатичен!
В същият този ден Малката Ева бе излязла да се поразходи из околността. За разлика от котарака, който наричаше себе си Великолепни, въпреки че името му бе просто Писан, тя бе едно много скромно и мило момиче! И ако имаше нещо, което да обичаше повече от всичко друго на света, това бяха котетата. Под смекчения й взор дори и най-злонравните екземпляри от този вид изглеждаха нежни, мъркащи създания.
Прекалената й доверчивост бе причина за следите от нокти, които почти винаги красяха някоя част от тялото и, но това ни най-малко не я огорчаваше! Тя обичаше котешката природа дори и в тази й разновидност! Освен това имаше непреодолимо влечение към приключенията!
В този хубав пролетен ден тя бе тръгнала да търси някое изгубено приключение. Малката Ева бе убедена, че всяко приключение си има собственик, ала понякога се случваше приключенията да се заблудят и изгубят и ако в този момент наоколо се окажеше подходящият човек, той можеше да грабне приключението и да го направи свое!
И така тя крачеше устремено напред, без да подозира, че всеки момент съдбата ще й поднесе неочакван дар! Дар, с твърде тумбеста форма! Също така, доста ядосан дар, защото Малката Ева току що бе стъпила на опашката му.
- Мяяяуууууу!!!!!
- Ах!
- Що за нахалство и невъзпитание е това да се стъпва по чуждите опашки, при това не чии да е?! Не знаеш ли пред кого стоиш, та аз съм Писан Великолепни!!! За подобна обида, в един по-добър свят щеше да заплатиш с главата си! – пищеше котаракът.
Глуха за невъздържаните упреци, които се сипеха върху нея, Малката Ева изпадна в истински възторг щом съзря смешничкия котарак пред нея.
- Какъв разкошен, невероятен прекрасник! Ах колко си красив!
Котето замлъкна в почуда. За първи път срещаше някой, който да бе на същото мнение по отношение на неговите неоспорими достойнства. И макар да бе обиден с право, не успя да устои на явните ласкателства, при това изглежда казани от сърце.
- Прости ми, мило котенце, но аз наистина не те видях! – продължи момичето, като вече посягаше да го гушне.
- Хм, при това положение е възможно и да простя – започна да мърка Великолепни, притваряйки очи от удоволствие, докато момичето го чешеше зад ушите. – Какво пък, не всички са надарени с ум и способности като моите!
В този момент той понечи да измие лапичката си и в следващия миг настана истинска суматоха.
- Бедааа! Трагедия! Полиция! Кражба, хванете ги! Поомоооощ!
- Какво? Какво се е случило? – викаше Малката Ева, докато се опитваше да го хване и да го успокои. А той се мяташе на всички страни и усилено издирваше нещо, надничайки под всяко листо и тревичка наоколо.
- Ах, срам, срааам!!! – извиваше котето – Как ще се покажа пред света, това е краят, за мен повече няма живот!
- Успокой се, моля те, успокой се и ми кажи какво е станало, може би ще мога да ти помогна!
Писан Великолепни я изгледа с истинско отчаяние и промълви:
- Откраднали са ми мустаците, докато съм спял!
- О!
- Ти не разбираш, това е такъв срам, един котарак без мустаци, това е невъобразим позор! – и изпълнен с печал, котаракът се сви на топка и скри глава с лапички.
- Не, това не може да остане така, аз няма да позволя! Тържествено се заклевам, че ще открием злосторника и ще ти върнем мустаците, в противен случай името ми да не е Малката Ева, изтъкнат търсач на приключения и изгубени вещи!
Писан Великолепни вдигна глава обнадежден.
- Наистина ли ще ги откриеш, моите скъпи, безценни мустаци?
- Ще ги открия!
- Да тръгваме тогава, да не губим нито миг! – извика ограбеният котарак.
В този момент една глава се показа от храстите.
- Дали не бихте ме взели с вас, бих могъл да бъда от помощ?
Това бе Малкият Ники. Той живееше близо до Малката Ева и винаги гледаше да си намери работа някъде около нея, което, ако трябва да бъдем честни, не й беше съвсем неприятно.
Писан Великолепни го изгледа с подозрение.
- Кой е този и защо се крие в храстите, май не му е чиста работата?
- Всичко е наред, Великолепни, това е Малкият Ники, нека го вземем с нас, три глави мислят по-добре от две! – обади се момичето и подкани с глава момчето да се присъедини към тях.
- Познаваш го значи? Е, нека дойде тогава! Позволявам! – разпореди царствено котето.
И така тримата тръгнаха на поход, в търсене на изгубените мустаци!
Ако кажа, че имаха точно определен план или поне насока, ще излъжа, но затова пък бяха въоръжени с храброст и сила на духа.
Първоначално крачеха мълчаливо, с устремен поглед напред, но след като измина близо час и не се случи нищо необикновено, те се поразсеяаха и започнаха да подхвърлят по някоя реплика.
Тъкмо Писан Великолепни, позабравил загубата на достойнството си, изтъкваше безбройните си качества, наблягайки на изключителната си храброст, а Малката Ева кимаше в знак на съгласие, когато внезапно прозвуча смразяващ рев.
В следващият миг храбрият котарак вече се бе скрил в ръцете на момичето, треперещ от ужас. И имаше защо! В средата на поляната, насред полските цветя най-невъзмутимо се бе настанил един огромен тигър, сякаш това беше най-естественото нещо на света. Разбира се, първоначално всички решиха, че халюцинират, но изглежда и тримата го виждаха, тъй че трябваше да приемат, че наистина е там.
- Кх, кх, прощавайте, но изглежда съм се заблудил! Изобщо не знам как се озовах тук! Разбирате ли, аз съм сибирски тигър, а изведнъж се намерих на тази полянка и съм наистина объркан. Дали не бихте могли да ми помогнете? – запита умолително вежливият тигър.
Писан Великолепни обаче продължаваше да се крие в ръцете на момичето, изпълнен с недоверие. Все пак поотвори едното си око, погледна боязливо тигъра и се осмели да попита.
- А защо ти трябваше да ревеш така?
- О, просто така изразявах объркването си, не съм искал да звуча заплашително, точно напротив, така се надявах да срещна някой, който да ме упъти. В нормални обстоятелства не бих се и замислил, а направо щях да ви ям, но сега изобщо не става въпрос за това. Така че, моля ви, изобщо не се страхувайте от мен.
Котаракът започна да възвръща безкрайната си самонадеяност и веднага отговори:
- Ха, да се страхувам! Просто имам много деликатен слух!
В това време Малката Ева разсъждаваше усилено, ала не успяваше да измисли нищо. Въпросът бе в това, че тя прекарваше твърде много време в изучаване на котките и твърде малко в разучаване на географските карти.
- Ах, така съжалявам, но аз не съм никак добра по география и не мисля, че ще мога да помогна! – натъжи се тя.
- А аз мога! – обади се победосно Малкият Ники и хвърли таен поглед към момичето. И наистина бе така, защото освен от Малката Ева, момчето се интересуваше и от география и история и бе наистина добър в тези области. Така че изгубеният тигър бе упътен и след като всички му пожелаха късмет и попътен вятър, той потегли към Сибир.
- Хей, ама ти си истинска енциклопедия! Справи се чудесно! – възхити се от момчето Малката Ева, при което той грейна от радост, а походката му стана по-наперена.
- Видя ли, че не сбъркахме като го взехме с нас? – обърна се тя към Великолепни.
- Наистина, кой да предположи, че някой, който има навика да се крие из храстите, би могъл да бъде толкова полезен?! – изрази някакво подобие на признателност котаракът.
- Е, надявам се повече да не го поставяш под въпрос? – засмя се Малкият Ники, без да се обижда от безочливостта на дебеланкото.
А самият котарак, в това време, скочи на земята и извика:
- Смело напред! Велики дела чакат да бъдат извършени!
- Какъв патос! – подсмихна се момчето. Само че го направи много тихичко, за да не го чуе Малката Ева, която бе напълно очарована от самозвания герой.
Но ето, че не бяха изминали още и сто метра, когато съзряха един много нещастен крокодил, който ронеше крокодилски сълзи. Щом ги видя той се спусна към тях.
- Оох, къде съм? В един момент си се къпех в Нил, а в следващия се озовах тук! – посмърчаше той.
- Но какво се случва? Преди малко упътихме един сибирски тигър, сега и вие, Господин Крокодил!
Явно в днешния ден или някой се изгубва или пък губи нещо много важно за него. Ето например нашия приятел Писан Великолепни се оказа изведнъж без мустаци, сега сме тръгнали да ги търсим.
А вие не се безкойте, Господин Крокодил, с нас е точният човек, който може да ви помогне, ненадминат е по география! – завърши Малката Ева кимайки към Малкия Ники.
- Наистина ли, така съм ви благодарен! Мустаци казвате значи? Да ви кажа, струва ми се преди малко видях едно момче, което носеше нещо, което спокойно можеха да бъдат и котешки мустаци. При това се подсмихваше злорадо и изобщо се държеше твърде подозрително.
- Как, нима, къде е злосторникът? Дръжте го, след него! – развика се котаракът.
- Тръгна натам, и мисля няма как да го сбъркате ако го видите, имаше един такъв ангелски вид, който никак не подхождаше на държанието му. С руса коса и сини очи и много, много спретнат.
- Хей, това, ако не е Добролюб! – възкликнаха Малката Ева и Малкият Ники в един глас! – Той живее на нашата улица и винаги върши отвратителни неща, но го прави толкова подмолно, че възрастните никога не го хващат. Никой не може да повярва, че това малко ангелче е способно да извърши и най-малката пакост, затова винаги някой друг опира пешкира накрая! – довърши момчето и се закани с юмрук.
- Да не губим време тогава! – извика Малката Ева. – Много сме ви благодарни, Г-н Крокодил, без вас изобщо нямаше да знаем къде да търсим. Пожелавам ви лек път и сполука!
Малкият Ники му показа пътя, след което тримата забързаха след Добролюб!
- Ах, само да го хванем! - заканваше се момичето, – Този път няма да му се размине! – потриваше ръце тя и гледаше войнствено напред в далечината.
- Не, той е мой! – крещеше Великолепни.
- Спокойно, ще има за всички! – смееше се момчето.
Вече почти бяха излязли от горичката, когато се натъкнаха на двама заблудени шотландци, с полички.
- Хм, много странно, не знаем какво се случи, бяхме се запътили към кръчмата, но изглежда, че сме се изгубили! – проговори единият със шотландски акцент.
За тяхна изненада малката компания избухна в смях. Когато се поуспокоиха, обясниха на озадачените шотландци, че отиват точно натам и ще ги заведат.
Когато пристигнаха, Малката Ева каза:
- А сега обещайте да се държите прилично и да не вдигате много шум! Аз живея точно отгоре, не ме карайте отново да викам полиция!
Двамата джентълмени се хванаха за сърцата и тържествено обещаха!
- Никога не бихме причинили неприятности на една дама, особено, когато е била толкова мила с нас! – извикаха те.
- Тези шотландци бяха наистина очарователни, макар и малко шумнички! – подхвърли след малко Малката Ева, а Малкият Ники погледна сърдито.
- Е, щом ти се вижда очарователно мъже да ходят с поли!
Бяха се скрили във входа на Добролюб и го причакваха в засада. Писан Велкиколепни обаче вече започваше да нервничи, тъй като беше изминало доста време от последното му ядене.
- Ах, какви ужасни мъки трябва да търпят орисаните за велики дела, вие простосмъртните не бихте могли да знаете как страдам! – опяваше той вече повече от час.
Бе започнал да лази по нервите на Малкия екран Ники и той тъкмо щеше да му каже да си затваря устата, когато Малката Ева се сети изведнъж, че си бе направила сандвичи за излета. Лакомият котарак се нахвърли върху тях без и следа от изисканост. Тъкмо преглъщаше последната хапка, когато Добролюб се появи.
Щом ги видя, той понечи да избяга, но те мигом се нахвърлиха върху него. Малката Ева, позабравила добрите си обноски, щеше да му удари едих хубав пердах, но Малкият Ники се намеси и обясни, че това е мъжка работа. Момичето хич не беше съгласно с него, но реши да не му разваля удоволствието. Пък и така си запазваше правото да го възнагради накрая с една целувка.
Така Писан Великолепни получи обратно мустаците си и се настани твърде удобно в апартамента над кръчмата. Малката Ева не би могла да бъде по-щастлива с новия си приятел, а пък Малкият Ники получи удобен предлог да се отбива всеки ден у момичето за да вижда нахалния котарак, от когото всъщност не се интересуваше чак толкова.
Освен това цял куп кучета и котки получиха обратно мустаците си, откраднати от Добролюб, който бе принуден да отиде и да ги върне лично, за което, вместо благодарност получаваше одрскавания и ухапвания. Така всеки получи каквото искаше или пък каквото заслужаваше!
0 коментара:
Публикуване на коментар