сряда, 7 април 2010 г.

Дада


Днес на гости ще дойде леля. И сега от кухнята мирише толкова вкусно. Голямо угощение ще падне, още повече, че мама прави и торта! Пък аз така обичам торта. Май обичам торта повече от всичко на света.

Ама леля ми и тя я обича, всеки път се притеснявам, че ще я изяде цялата. Така бързо изчезва от чинията, че направо страх да те хване.

Ама тя навреме се усеща и има достатъчно и за мен.

Тя моята леля е страхотна. Много ги разбира нещата. И голяма игра пада с нея.

Пък и е много хубава, нищо, че яде толкова торта.

Това го знам, защото на мама приятелките все се притесняват да си хапнат торта, за да не надебелеят и погрознеят.

Пък аз все им казвам, че леля е така хубава, нищо че яде толкова торта, колкото само аз мога да изям.

Тогава те стават едни такива особени. И свиват устни и уж искат да ми се усмихнат мило на детските глупости, които си мислят, че говоря. Ама не им се получава усмивката, ами само кривят лица и наистина стават грозни.

Мен от това много смешно ми става. И така се разсмивам, че мама после винаги ми казва, че не било учтиво. Ама аз как да и повярвам, като я виждам, че на нея също и е смешно и едва се сдържа да не прихне и тя. Пък аз си я познавам, нали си е моята мама.

То всъщност най-хубаво става, ако и татко е там. Защото той май не е толкова учтив, колкото мама и се залива от смях заедно с мен.

Те не всички мамини приятелки са такива. Има тя някои страшни приятелки, почти колкото леля. Ама почти де. То с нея никой не може да се мери.

Аз знам по принцип, че хич не е красиво да се хвали човек. Обаче няма как да не се съгласите, че ако пък човек има като моята леля, може и изключение да се направи.

И затова аз много, ама много съм се хвалила с моята страхотна леля. Толкова много, че май приятелите спряха да ми вярват вече.

Аз и може да съм си поизмислила малко. Обаче ако е така, то е само, защото тя за мен си е такава.

Ето например нали съм я виждала. Тя говори с животните. Ама им говори, както говори на мен.

Наистина не съм ги чула да и отвръщат, както е възможно да съм споменавала, в разказите си за нея. Но нали аз не им знам езика. А те, че и отговарят, отговарят и. Ама само тя си знае какво и казват.

А веднъж, навън имаше голяма буря. И се звънна на вратата. И аз, нали съм вече голяма, та отидох да отворя вратата. А пък там стои моята любима леля, цялата вир вода. И съвсем изневиделица дойде, никой не я очакваше. Аз така се зарадвах и веднага и се хвърлих на врата.

И я питам, значи, как така е дошла. А тя вика, че била долетяла с вятъра.

Е, аз не съм я видяла как долита, ама така хубаво си го представих, че все едно съм видяла.

Обаче имам една приятелка, дето все много знае. И тя каза, че то просто така се казвало. И че тя не била долетяла наистина. Имало една такава книжка, за една бавачка, дето долитала с вятъра. Но това било просто приказка, пък иначе хората не можели да летят.

Аз и отвърнах, че аз тази книжка много добре я знам и тя даже е много хубава, обаче това нищо не доказва.

Много съм си била измисляла, ми каза тя. И щяла да каже на майка си, че лъжа. И тогава, тя щяла да и забрани да си играе с мен, защото съм била лъжкиня.

После малко се поскарахме. Ама тя и без това не ми е най-добрата приятелка на света.Затова и казах, че тя все си мисли, че всичко знае и всичко разбира. А това е много досадно.

И също и казах, че аз не лъжа. Може понякога да фантазирам, ама то това е много хубаво. Защото на мен мама и татко все ми казват, че фантазията е най-хубавото нещо. И все ме карат да им разказвам истории, дето съм си измислила.

Ей, много се бях ядосала! И хубаво, че си спомних колко е лошо да се биеш, че иначе щях да я цапна.

Като се прибрах, разказах на мама и татко всичко. Хем, защото още ме беше яд, хем да ме похвалят, че не съм се била. На тях обаче явно много смешно им се видя.

А аз така хубаво им го изиграх. И ту нея, ту себе си играех, даже и местата си сменях. За да си го представят тъкмо както беше.

А те се смеят. Аз тогава се разсърдих и си отидох в стаята. И не исках да им говоря.

Ама те ми се извиниха и ми казаха, че се смели, защото съм била много добра актриса. А иначе не било смешно и ми съчувствали, но да не съм се сърдела на приятелката ми, защото било глупаво да се сърдиш. И по-умният прощавал.

Аз на другия ден и казах, че не и се сърдя, защото съм по-умна.

То за моите родители май нищо сериозно няма, защото като разбраха какво съм и казала, пак умряха от смях.

Леля всеки момент ще дойде и аз вече едва издържам. Ту тичам на вратата, ту на балкона, за да я видя как се задава. А навън е студено и мама не ми дава да излизам без якето. Така че ту се обличам, ту се събличам.

А като дойде, ще отидем в кухнята при мама и ще готвим заедно. Тя моята леля освен всичко друго, е и голяма готвачка. Като мама.

А в кухнята е топло, мирише много вкусно и прозорците са се запотили. Ще рисуваме по тях с пръст, аз това много го обичам.

И ще слушаме музика, ще пеем и танцуваме. Ама много лудешки танци. Все така правим. За да може на манджите да им е весело и сами да се готвят, пък и много вкусни да станат.

Веднъж си бяхме само двамата с татко. Мама беше излязла и аз реших да сготвя. Нали вече съм голяма. Страшна манджа бях измислила.

Щях да сложа и течен шоколад и мляко и кашкавал и кетчуп и изобщо от всичко, дето много обичам да ям. И нямаше как да не стане много вкусно.

Изсипах всичко в една тенджера, сложих го на котлона и го оставих само да се готви.

Ама забравих да му пея и танцувам и не се получи. Поне на мен не ми хареса, но татко каза, че било най-вкусното ядене, което бил опитвал.

Аз излязох само за минутка от стаята и като се върнах чинията му беше празна.

После като мама се прибра, той и разказа, че съм сготвила, заведе я да и покаже манджата ми и каза, че съм била голям експериментатор.

Аз не разбрах, какво значи това, ама забравих да питам, понеже вече много ми се играеше. Че нали цял ден бях работила.

Леля като идва, винаги ми носи подарък. Може дори да е нещо съвсем малко, обаче просто чудесно.

Но аз не затова я чакам с нетърпение. Не само затова де.

Мама и татко винаги ме учат да бъда учтива. Защото ако се държиш нелюбезно и грубо, можеш да нараниш чувствата на хората. А това било също толкова лошо, колкото и ако набиеш някого. Ако не и по-лошо.

Понякога това да бъда любезна, означава да не казвам това, което мисля.

Аз в началото се обърках, понеже да се лъже също не е хубаво. А пък ако не казвам това, което мисля, а нещо друго, което не мисля, това не е ли лъжа.

Не било лъжа, това било да се отнасяш мило с хората.

Ама така или иначе, аз не искам да ги наранявам тия чувства. Не знам точно какво става тогава, на мен май досега не са ми ги ранявали, ама като си го представя и решавам, че нито искам да ми ги раняват, нито пък аз да ранявам на другите.

Затова като ми подарят някой много глупав подарък, аз не казвам, че е глупав, ами напротив, правя се на много радостна и мило благодаря. Мама и татко след това ме наричат тяхната малка актриса.

Но то не ми струва кой знае колко да се направя, че нещо ми харесва, когато не ми харесва. Ако е само за веднъж обаче.

Ама когато баба ни дойде на гости е друга работа. Защото тя като дойде веднъж, после не си тръгва сума ти време.

Аз много я обичам бабка. Тя е много добра и не ми се кара, както на Рада баба и.

Лошото е, че като е тук, само тя ми разказва приказки за лека нощ. А пък те са все едни скучни, за разни досадни принцеси, дето нищо интересно не правят, ами само чакат някой да ги спаси. То даже май една и съща приказка е, само имената на героите сменя.

Обаче всички си мислят, че много ми харесват приказките и. Аз нали не мога друго да кажа, за да не и нараня чувствата.

И понеже като тя ми разказва приказка, заспивам почти веднага. А то аз заспивам от скука.

Но мама много се радва, защото по принцип не искам да спя, ами като ми стане интересна приказката, искам след това да си играем на нея.

Дадададададададададададададададададададада!

Аз, ей така като се зарадвам, ама много като се зарадвам и започвам да викам - Дадададададададададададададададададададада!

Тя затова леля ме нарича Дада. Защото нали като я видя нея, винаги много, ама много се радвам.

Ето сега мама и татко ме чуха и вече знаят, че леля пристигна. Видях през балкона как идва, с хубавата си шапка, натоварена с торби.

И тази вечер ще чуя най-интересната приказка, защото леля ще ми я разкаже.

А тя леля разказва приказки като никой друг.

И сега отивам да я посрещна.

А на вас някой път ще ви разкажа приказката. Само че не за лека нощ, защото лелините приказки никак не приспиват.

1 коментара:

Анонимен каза...

Много мое момиче ще излезе тази Дада! :)))
А как хубаво го каза това, за лъжите....дето да се лъже не може, но да не казваме истината и каквото мислим - можело, ех, че веселба, за да не обидим хората, а да сме учтиви и приятни:)))))

Публикуване на коментар